След прекаран остър панкреатит на легло в болница и куп обрати в личния живот писателят Калин Терзийски се е заел с мисията да съхрани душата и тялото си чисти. Както е известно, той имаше сериозни проблеми с алкохола, които се надява да е загърбил.

„Не употребявам алкохол. Ако отпия, сигурно ще умра и никак не се шегувам с това. След проблемите със сърцето бях в болница заради тежък панкреатит. Лекарите овладяха ситуацията, която можеше да се окаже смъртоносна. Сега практикувам йога, храня се здравословно. Пия чай и безкофеиново кафе. Не деля душата от тялото – те са едно цяло. Ако ядеш пръжки – ще мислиш и чувстваш свински пръжки. Ако ядеш броколи и извара – ще мислиш по друг начин. Нашите емоции са нашата душа, но те зависят от серотонина, допамина и дузина други химични вещества. Затова казвам, че пръжките имат своя естетически контекст. Само по-просветените са наясно с тези неща“, заяви писателят пред „България Днес“.

Той е на мнение, че именно безпаметните запои и промишлените количества бяло вино, които изпива в най-тъмните си алкохолни периоди, са отключили панкреатита и непоносимите болки, които го пращат в болницата.

„Пиех по цели дни и нощи. Да, алкохолизмът е болест, но той е и съвкупност от многобройни фини детайли. Някой ден може би ще напиша книга за тях. Детайлите се натрупват и го отключват с бясна скорост. Неглижирането, замитането на проблемите под килима в един момент заприличват на огромно блато, кълчище. Трудностите се размножават, не успяваме да се справим с тях. Започва един срив на отношенията с хората, човек се чувства зле, болнав... посяга към чашката, за да отпусне напрежението, и точно в тоя миг всичко отива по дяволите“, признава Терзийски.

Неотдавна той бе остро критикуван за мнението си, че несправедливо получава по 25 паунда за разказ в Лондон, а най-добрият ни тенисист Григор Димитров – по 2 500 000 паунда на мач.

„Не ме разбраха и побързаха да ме разпънат на кръст. Хората масово се държат като параноици, търсят интрига и конспирация във всичко. Търсят онова, което в действителност носят в себе си. Завиждал съм на парите на Гришо. Не завиждам на Димитров за милионите. Нито съм виждал толкова пари, нито искам да ги притежавам, мога винаги да живея в своите 20 квадрата. Но в Библията е казано, че в началото е словото. В Библията не пише, че в началото е тенис или бокс. Тенисът и Григор Димитров не ме интересуват и вълнуват по никакъв начин. Спортът е развлечение. Но от нас, хората на словото, зависят посланията. Ние формираме мислите, чувствата, самочувствието или липсата на такова в обществото. Ако Вазов и Ботев бяха написали, че сме един жалък и смачкан народ, сигурно щяхме да бъдем други като нация. Новото време също има своите силни поети, не можем да живеем само с останките от миналото. Но в момента творчеството ни се оценява на 25 лева или паунда. Остава горчив вкус на обидно, омерзено, зловредно отношение към пишещите хора. Не създаваме ли ние мирогледа на нацията? Нямаме ли остра нужда от силни словесни послания?“, чуди се Терзийски.