Писателят Калин Терзийски призна пред списание LOVE style, че миналата година е бил на косъм от смъртта и само молбите на жена му Ивана да влезе в болница са го спасили.

„Наистина умирах. Лекарите също се изплашиха много сериозно. Чернодробните ми ензими не можеха да се отчетат на автоматите, които анализират кръвта. При горна граница 50 при мен бяха над 2500. Бях се разболял не само от алкохола, а от много други неща. Бях отчаян, не излизах никъде, не се движех, спрях храната за месец, просто не ми се ядеше нищо... Развих и остър панкреатит. Бях в интензивното отделение на болница, наистина бях на ръба.

Слава Богу, че минах без некроза на панкреаса, защото това щеше да е смъртоносно. Всеки ден ми вливаха по няколко системи. Сега живея втори живот“, споделя Терзийски.

Той не е близвал алкохол оттогава. Върнал се към пиенето преди около две лета. Преди участието си във „Фермата“ поспрял за известно време. След това не успял да се сдържи. Стоял си сам в къщата в Банкя, защото не искал да натоварва жена си Ивана. Тя го накарала насила да влезе в болница, тъй като видяла, че му остава месец живот.

„Престоят там ми помогна и да спра алкохола. Има периоди, в които все едно влак преминава върху теб. Сътресението е много мощно и трае седмици. Вдигах кръвно двеста на сто. Вегетативната нервна система ми беше разбита, но пък аз знам как да преодолея всичко това“, казва още писателят.

Той говори открито и за връзките си с актрисите Диана Димитрова и Елен Колева. „С Диана бяхме близки много кратко време, а след това душата ми на поет страдаше. Любовта ни започна от взаимна творческа близост и възхищение. Бях пленен от нейната изключителност, но не бях готов да заживея с нея. Най-малкото, защото си давах сметка, че няма да е задълго.

Това на нея щеше да повлияе зле, а мен щеше да разруши. Много ясно се пазех и внимавах с Диана, за да ни предпазя от една катастрофа, каквато стана с Елен.

С Колева също нямаше как да остана завинаги. Не защото съм нарушил някакви норми, а защото съм оставил Ивана тъжна и самотна, а аз я обичам много, повече от всичко на този свят“, завършва Калин.