Ако доскоро познавахме Кара Делевин предимно от модния свят, то вече може да оценим таланта ѝ и на разказвач. Дебютният роман на супермодела излезе на български.

„Огледалце, огледалце“ засяга теми като идентичността, сексуалността, насилието и ролята на социалните мрежи в съвременния свят.

Освен че превзема модния подиум като дефилира за модни брандове като „Шанел“ и „Бърбъри“, Кара Делевин се превръща и в едно от най-разпознаваемите лица в световен мащаб.

През 2012 г. 25-годишната Делевин сменя посоката и прави своите първи стъпки като актриса в екранизацията на „Ана Каренина“ на Джо Райт, последвана от едноименния филм по романа на Джон Грийн „Хартиени градове“ през 2015 г., „Отряд самоубийци“ и „Валериан и градът на хилядите планети“ през 2017 г. – всички отличаващи се с главна роля на младата британка.

Последната трансформация на Делевин в кариерен план е насочена към света на литературата. Дебютният роман на Кара „Огледалце, огледалце“ среща читателите с четирима 16-годишни приятели – Рижи, Роуз, Лио и Наоми. Всички те се оказват в социалната периферия на своето училище по ред причини, докато харизматичният им учител по музика не ги окуражава да сформират своя музикална банда.

Снимка: Егмонт

Съюзът на четиримата младежи обаче се оказва далеч по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед – не само музиката, но и приятелството, доверието и чувството за принадлежност са неща, обединяващи симпатичните аутсайдери.

Всичко звучи почти приказно до момента, в който Наоми не изчезва безследно, преди да бъде открита ранена и в безсъзнание, а Рижи, Роуз и Лио не се сблъскват с една дълго пазена мрачна тайна...

До този момент тийн литературата е неизследвана територия за Делевин, но не и за нейния съавтор Роуън Колман, позната като писател на съвременна художествена литература за деца и възрастни.

И макар „Огледалце, огледалце“ да включва всички на пръв поглед очевидни компоненти на една история за подрастващи – дисфункционални взаимоотношения между деца и родители, бягство, злоупотреба с алкохол и наркотици, – историята и посланията на Делевин се простират далеч отвъд тривиалното.

Теми като чувството за идентичност, сексуалността, сложният свят на социалните мрежи и дори насилието над деца са само част от разискваните от авторката съвременни проблеми.

В този смисъл може да се каже, че донякъде романът е отражение на самата Делевин – той е откровен, различен и провокативен.

„Исках да напиша роман, който показва нецензурирана картина на това колко труден и болезнен може да бъде процесът на съзряване, на прехода към това да станеш възрастен. Съществува огромен натиск върху младите хора да бъдат съвършени и моята цел беше да покажа, че който и да си, ако си щастлив такъв, какъвто си, ти си идеален,“ споделя авторката.