Стига!

Този текст няма да е дълъг. Защото това, което искам да каже е простичко, кратко и ясно:

Толерантността свърши.

Достатъчно мълчахме.

Достатъчно търпяхме.

Достатъчно гледахме безучастно.

Казват, че за да изтриеш една сълза, изисква много повече доблест, от това да пролееш кръв...

Проляха се достатъчно сълзи и достатъчно кръв.

Толерантността прерасна в свобода, а свободата – в свободия. Свободията ни унижи, прекърши и премаза. Бъдете силни – казват те. Бъдете единни. Бъдете смели. Каква сила, какво единство, каква смелост? Когато виждаш как близките ти умират, чувстваш единствено и само болка.

Толерантността ни се превърна в болка. Неизлечима, кървяща рана по цялото протежение на земното кълбо. Вече няма цивилизация, няма обществени норми. Има само бяло и черно. Но от много време насам бялото е обагрено в кървавочервено.

Стига.