Честита Независимост, българи!

На 22 септември 1908 година, Независимостта на България е обявена тържествено в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.

Това се случва с прочитането на Манифест към българския народ, а княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите“. Мястото, църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава.

Изключително значимото събитие в историята на България е маркирано като едно от най-големите постижения на дипломацията ни.

Макар че с годините и натовареното ни ежедневие, някак си сме свикнали да го приемаме като един напълно формален акт, това е един от моментите в историята ни като народ и държава, с които трябва да се гордеем цял живот.

Ето и пълния текст на Манифеста:

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!“

Честита Независимост, българи!